| (22)

JAN VAN EYCK BROTHERS OIL PAINTING

Нека се върнем към Ян ван Ейк. Той започва като миниатюрист, работейки с по-стария си брат Хуберт. На братя ван Ейк традицията приписва откриване техниката на маслената живопис; това не е точно — начинът за използване на растителните масла като свързващо вещество бил известен и по-рано, но братя ван Ейк го усъвършенствували и дали тласък на разпространението му. Скоро маслените бои изместили температа. Маслените бои с течение на годините обикновено потъмняват. Старите картини, които виждаме в музеите, при създаването си са изглеждали другояче, били са много по-светли и ярки. Но живописта на братя ван Ейк има наистина необикновени технически качества: тоновете не избледняват и със столетия запазват своята свежест. Те почти излъчват светлина, напомняйки сиянието на витражи. Най-известното произведение на братя ван Ейк — големият Гентски олтар (ил. 2, 3) — е започнато от Хуберт, а след неговата смърт продължено и окончателно завършено в 1432 година от Ян. Крилата на вратите на грандиозния олтар са изрисувани в два пояса и отвътре, и отвън. На външните страни — благовещението и коленичилите фигури на дарителите: така изглеждал олтарът затворен, в делнични дни. На празник вратите се разтваряли широко и олтарът ставал шест пъти по-голям, а пред енориашите възниквало с пищността на багрите-на братята ван Ейк зрелище, което трябвало с всички свои сцени да въплъти идеята за изкуплението на човешките грехове-. и за бъдното просветление. Най-отгоре в центъра е изрисуван дейсис — бог-отец на престола с Мария и Йоан Кръстител отстрани. Тези фигури са по-високи от човешки ръст. След това — голи Адам и Ева в човешки ръст и група музициращи и пеещи ангели. На долния пояс многолюдната сцена на поклонението на Агнеца, решена в твърде умален мащаб, твърде пространствено, сред обширен цъфтящ пейзаж, а върху двете странични врати, където е казано, че след свършека на греховния свят ще слезе на земята градът божий, в който няма да има нощ, а ще бъде вечна светлина и реката на живота ще бъде бистра като кристал, и дървото на живота всеки месец ще дава плодове, и градът ще бъде "чисто злато, като прозрачно стъкло". Агнецът е митичен символ на апотеоза, който очаква праведниците. И изглежда, че художникът се е постарал да вложи в картината на Гентския олтар цялата си любов към прелестите на земята, към човешките лица, към тревите, дърветата, водите, за да въплъти златния блян за тяхната вечност и нетленност. Ян ван Ейк е бележит портретист. В портрета на. съпружеската двойка Арнолфини (ил. 4), който принадлежи на неговата четка, изображението на обикновените хора, облечени според тогавашната доста превзета мода, в обикновена стая с полилей, балдахин, огледало и стайно куче представлява някакво чудесно тайнство. Художникът превръща в бисер всеки детайл. Той като че ли се покланя и на пламъка на свещта, и на червенината на ябълките, и на изпъкналото огледало, в което се вижда и собственото му отражение; влюбен е във всяка черта на бледото удължено лице на Арнолфини, който държи за ръката своята кротка жена така, сякаш изпълнява съкровен церемониал. И хората, и предметите са застинали в състояние на тържествено очакване, в благоговейна сериозност; всички вещи имат скрит символичен смисъл, като загатват за светостта на съпружеския обет и домашното огнище.